На 13 март 2020 г. България обяви извънредно положение във връзка със защита на общественото здраве. Спешната ситуация, създадена от епидемията на Covid-19, засегна множество държавни служби в България, включително съдилищата. С някои изключения те са затворени от 15 март 2020 г. до 13 април 2020 г.

Затварянето на съдилищата може да бъде удължено и при възобновяв��нето на дейността им е вероятно да има забавяния при придвижването и решаването на делата. 

Арбитражът като решение

Предвид горното, бихте ли могли междувременно да разрешите обвързващо възникнал спор?

Ако даден спор е неотложен и страна по него се нуждае от правнообвързващо решение, единственият възможен способ може да е да се обърнете към арбитраж. Арбитражът може и да не приключи преди съдилищата да възобновят дейността си, но може да даде предварителен резултат (а дори и да завърши с решение). Много вероятно е арбитражът да приключи по-бързо от държавните съдилища, дори ако тяхната дейност бъде възстановена още през април 2020 г.

Възможности за арбитраж

От двата водещи институционални арбитража в България - Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Арбитражният съд към Българската стопанска камара (БСК) - този към БТПП е преустановил откриването на нови производства и откритите съдебни заседания до 13 април 2020 г. (установената към момента крайна дата на извънредно положение), докато до 23 март 2020 г., Арбитражният съд към БСК все още не е. 

Същевременно, в сила от 13 март 2020 г., чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) спира изтичането на срокове в арбитражните производства в България. Това означава например, че арбитражно производство може да бъде започнато, но срокове, като например за отговор, който ответната страна би имала по него, не би текъл до края на извънредното положение, когато би започнал да тече.

В този смисъл, страна, която заведе спор в един от националните арбитражи, докато трае извънредното положение, би спечелила известно времево предимство в сравнение с държавните съдилища (дотолкова, доколкото дори самото завеждане на иск е невъзможно в държавен съд на практика), но не такова, каквото би следвало да има. 

Дори ако всички български институционални арбитражни съдилища спрат временно дейността си, съществуват вариантите за институционални арбитражи в други юрисдикции (например LCIA в Лондон или ICC в Париж - и двата са потвърдили, че 1 2 продължават да приемат нови молби за откриване на арбитражи, което правят по електронен път). Възможно е също така да се инициира ad hoc арбитраж зад граница (за разликата между институционален и ad hoc арбитражи, вижте по-долу). 

Ограничението в чл. 3 на ЗМДВИП не се отнася към арбитражите извън България, нито пък за момента поне Франция и Обединеното кралство са приложили подобни правила към тяхната дейност. Страните биха могли да доведат своя спор до край и без да изчакват края на извънредното положение.

Доколко правилата на национален ad hoc арбитраж със седалище в България могат да не предвиждат изобщо срокове поне в началната фаза (и в този смисъл да не се ангажира ефектът на чл. 3, ал. 1), е неясно.

Решенията по споровете, постановени от арбитражните съдилища, се изпълняват в България като цяло идентично на съдебните решения. Вътрешните и международните арбитражни съдилища също се третират еднакво, стига да отговарят на определени условия, включително да имат седалище в държава, страна по Нюйоркската конвенция (всички европейски държави и общо 161 държави в световен мащаб са страни по нея). 

Клаузата за арбитраж

Дори и без предварително договорена клауза за арбитраж, такъв може да се договори и след възникване на спора чрез арбитражно споразумение. С арбитражното споразумение страните могат да се споразумеят и за арбитър (един или повече), процедура, място на арбитража, език на производството и много други.

Всички ли спорове са арбитрируеми?

Всички имуществени спорове с изключение на тези, свързани със собствеността или владението на недвижими имоти, финансовите последици от развод, трудови или потребителски договори, са арбитрируеми. Избраният арбитраж може и да има седалище в чужбина, дори ако търговските отношения на страните засягат предимно

България или предимно трета страна, но в очите на българското право поне една от страните трябва да има привръзка с чуждото седалище (например, там да се намира действителното ѝ управление).

Защо да се обърнем към арбитраж?

Като се абстрахираме от това, че понастоящем това може да е единственият вариант за правнообвързващо решаване на текущи спорове, арбитражът има и други предимства пред традиционните съдебни производства, като например:

  • Бързина: арбитражът е едноинстанционно производство, решението по което е окончателно и така спорът може да бъде решен по-бързо;
  • Гъвкавост: страните могат така да модифицират арбитража, че да отговаря на специфичните нужди на спора;
  • Поверителност: процедурата и решението са поверителни;
  • Контрол: страните могат да се споразумеят за арбитри, за които смятат, че са неутрални;
  • Решение, подлежащо на международно изпълнение: обикновено арбитражното решение може да бъде изпълнено в почти всички юрисдикции в света много 3 по-лесно;
  • Разходи: арбитражът може да е по-икономичен от продължителното съдебно производство;
  • Сигурност: арбитражът не съществува във вакуум. Страните могат да потърсят съдействие от държавните съдилища, ако смятат, че законните им права или интереси са нарушени.

Институционален или ad hoc арбитраж?

Обикновено арбитражите са институционални, т.е. са част от постоянно действащи институции, подобно на държавните съдилища. 

Въпреки това, дори ако институционалните арбитражи също преустановят дейността си за времетраенето на пандемията от Covid-19 или поради някаква друга причина, страните по спора биха могли да се споразумеят за ad hoc арбитраж. Това е арбитраж, специално създаден от тях за конкретния спор помежду им. 

Няма значение дали решението е постановено от институционален или ad hoc арбитраж - и в двата случая то е еднакво правнообвързващо и се ползва с една и съща материална и изпълнителна сила. 

Недостатък на ad hoc арбитража може да бъде, че страните не могат автоматично да разчитат на предварително изготвени правила за арбитраж и на институционалната подкрепа на секретариат или друг орган, съдействащ на институционалния арбитраж, но няма пречка да инкорпорират тези правила в своите специфични производства, като ги адаптират според нуждите си. По-конкретно, страните ще трябва да се споразумеят за начина на назначаване на арбитрите.